Албена Павлова: Чувство за свобода изпитвам, когато съм в колата си

-
снимки:архив
Родена е на 6 август 1966 г. в Русе. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1988 г. в класа на професорите Сашо и Цветана Стоянови. Преди това е учила в Руската гимназия „Максим Горки“ в родния си град, където се дипломира със златен медал като пълна отличничка. От 1989 г. е истинска професионална актриса. Работи 4 години по разпределение в Сливенския театър. След това получава няколко предложения за работа от столични театри, без много колебания избира за бъдещите си изяви сцената на Сатиричния театър, където дебютира през 1992 г. От 2005 до 2014 г. е режисьор на дублажа в bTV на трудов договор и работи върху сериалите „Шеметен град“, „Малкълм“, „Монк“, „Двама мъже и половина“ (II сезон), „Криминални уравнения“, „Вътрешна сигурност“ и др. В момента основно има ангажименти като актриса – играе в Сатирата, в „Сълза и смях“, в Пловдивския театър, участва в няколко частни представления, снима с „Комиците“, има основна роля в сериала „Столичани в повече“. Общо взето, се забавлява на сцената и където и да показва големия си талант е благодарна, че съдбата я среща на работната площадка с много великолепни колеги и широко скроени хора, които я правят щастлива в комуникациите с тях. Още по време на следването си се снима във филмите „Сляпа събота“, „По здрач“ и „Време разделно“, като в първите две ленти играе главна роля. През 2007 г. получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за поддържаща женска роля в постановката „Отделената глава“ на Десислава Шопова. Съпруга е на актьора, сценарист и режисьор Емил Марков. Има две деца. Дъщеря й Мина Маркова е на 19 г., учи в Ротердам (Холандия). Широката публика я познава като детето Яна Лютова в „Столичани в повече“. Синът й Здравко е на 27 години. Едновременно учи и работи, живее самостоятелно. Гълъбина Чеканова, както е името й в „Столичани в повече“ няма нищо общо с актрисата Албена Павлова. Екранната партньорка на Любо Нейков е отговорен, принципен и точен човек, който държи на думата си. Има открит характер, бързо се сприятелява с хората и усмивката почти не слиза от лицето й. Да се общува с Албена е удоволствие, разбрах го от интервюто, което проведохме между паузите на снимките на два скеча за популярното шоу „Комиците и приятели“.

 

Кога изкара шофьорската си книжка?
CR-V & HR-V 5Y Service

Изкарах я по времето, когато бях млада актриса в Сатиричния театър. Нямах куража да съм курсант по софийските улици и се прибрах в Русе по времето на една лятна ваканция. Там лесно изкарах шофьорската си книжка, но това доведе у мен значителен стрес, когато се върнах в София и трябваше сама да шофирам по столичните улици и булеварди. Първите ми опити за самостоятелно придвижване с кола бяха на постоянно мигащи жълти светлини. Обикновено това ставаше след 22 часа вечерта, за да няма натоварен трафик, да съм сама на пътя и така да мога изцяло да се фокусирам върху автомобила, а не върху движението наоколо. Нямах самочувствието, че мога да карам в софийските задръствания. Имах показателен смешен случай. Приближавах светофар. Мъжът ми отдалеч започна да ми подсказва: „Престрой се вдясно, престрой се вдясно, хайде, трябва вече да сме вдясно“. Не го послушах навреме, смотах се нещо в последния момент и продължих направо, като обърках посоката. Бях доста плаха зад волана, но този период не беше дълъг. В началото наистина, когато трябваше да се кача в колата, час, преди да седна на предната седалка, започваше якото ми сърцебиене. Но емоцията от шофирането много бързо ми хареса, свикнах да не се разсейвам и да следя с внимание пътните знаци.

Като какъв шофьор се самоопределяш?

Бих се нарекла леко екстремен шофьор, честно казано, с което наистина не се гордея. Общо взето, правя някакви неразумни понякога маневри с несъобразена скорост и в такъв момент, ако синът ми е до мен и иска да ме ядоса, ми казва: „Мамо, караш над възможностите си“. Малко повече се яркам.

Каква марка беше първата ти лична кола?

Тя беше и първата семейна – разбира се, че за онова време беше нормално класическо „Жигули“, червено на цвят. С русенската регистрация, млада жена шофьор и внимателно и бавно караща… Познай колко много са ме псували по улиците софиянци. Имах чувството, че и друг да направи катастрофа, да ме удари, пак мен ще ме „хранят“, защото съм „червеният пришълец от Русе“. Бях истински щастлива с тази кола, никога не ме е интересувало какво мислят другите около нас. Важното беше, че сме на четири колела, чувствах се свободна с нея, можех да отида, където си пожелая. После си взехме един огромен Opel Omega, сменихме рязко качеството на живота и на придвижване. Този автомобил много ни вдигна стандарта, имахме го за големия кораб. След това леко се прибрахме в един малък VW Polo, след което седнах в Mercedes. Както казват хората: „Колите се делят на Mercedes и всичко останало“. Има и друг лаф, който много обичам, за тази марка. Какво било да караш Mercedes. Знаеш ли отговора? Това е да попаднеш в рая, но без да ти се налага да умираш.
Мечтаеш ли за друга марка чисто нов автомобил, или пак Mercedes?
Да точно така, това е правилният въпрос. Мечтая само да е възможно най-нов. Не става дума за снобизъм. Карала съм всякакви коли, защото съм запалена. Фирмени автомобили, тези на приятелите ми и още какви ли не и се убедих, че не трябва да изневерявам на любимата марка.

Какво друго превозно средство си карала – камион, самолет, хеликоптер?

Не, нямам професионална книжка за камион и автобус и се движа според законите. Карала съм джет, велосипед. Един-единствен път се качих на мотор и никога повече няма да се опитам да подкарам двуколесно. Чак толкова екстремна не съм. При завой трябва да легнеш възможно по-близо към асфалта, а аз направих тъкмо обратното и приятелят, който ме возеше тогава, изкрещя: „Ще ни обърнеш, какво правиш, какво е това твое полягане?“… Моторът не е за мен. Обичам колата, защото ми дава чувство за сигурност.

Кои са по-добри шофьори – жените или мъжете?

Дълбоко ненавиждам този въпрос. Не бъди сексист. Няма разлики. Има добри и лоши шофьори. Виждала съм мъже зад волана, които са пълен провал. Гледаш го как кара на втора скорост, а се опитва да вдигне 100 км/ч. Ще избие клапаните на двигателя, но нашият така е стиснал от страх кормилото, все едно иска да го счупи. Не деля по полов признак шофьорите. Жените като цяло са по-предпазливи, по-внимателни, по-съобразителни, а мъжете са по-рискови.

Какъм автомобил предпочиташ – 4х4 или спортен?

Ако е Mercedes, всякакъв го приемам? 4х4, 8х8, всякакъв, само емблемата да е с трите лъча на преден план.

Ако имаш излишни 200 000 евро, за какво би ги похарчила – за нова кола, за вила на морето, или апартамент?

За нито едно от тях. Ще ги профукам за пътешествия. По възможност ще си направа маршрути за придвижване с кола. Не ме питай каква марка ще е колата. До стотинка тези пари бих ги издухала по улиците и магистралите на различни държави. Голямато чувство за свобода е, когато съм с колата си.

Глобявали ли са те на пътя?

Няма да ти кажа, за да си запазя имиджа. Да, имам, разбира се. Кой няма. Имам глоба за превишена скорост, за неправилно паркиране ме вдигна паяк. На „Орлов мост“ има един забранен ляв завой, когато се излиза от „Цар Иван Асен II“. Многократно съм го правила това нарушение с левия завой и там се оказа, че полицаите са сложили камера… Даже не си спомням колко фиша имам от това място, преди да разбера, че имало видеокамера. Те глобите идват със закъснение.

Какво мислиш за тези, които минават на червено, правят се на улични джигити, играят си на руска рулетка?

Иска ми се да употребя една много силна дума за обобщение, но ще я спестя на читателите. Смятам, че начинът, по който караш, те изразява като индивидуалност, изразява културата ти, манталитета ти, интелектуалното ти ниво. Да караш бързо, да не спазваш правилата на пътните знаци е престъпно. Ужасяващото е, когато отнемаш предимството на другите. За мен това е признак на страшна селяния.Това поведение не го приемам, не го разбирам.

Трябва ли да има кавалерство на пътя?

Няма място за кавалерство. Делим един и същ път, мамка му. Има правила и закони. Защо и там трябва да е борба и битка за надмощие. Мразя тези, дето винаги вървят с рогата напред. Ужасно е.
Актьорите пътувате много по участия в страната. Колко километра изминаваш годишно?
Не съм смятала. Но поне два пъди в седмицата имам по 300 км отиване и връщане до даден град. До морето е още по-далеч, а лятото ни е сезон. Във всички случаи са малко повече от 20 000 км на година.

Би ли взела участие в дамско рали с благотворителна цел?

Като навигатор или като пилот? Ако съм пилот и ралито е с приложен характер, бих опитала да се представя на ниво. Нали говорим за благотворителност.

Имаш ли катастрофи зад гърба си?

Имам една много нелепа. Баща ми беше много, много тежко болен. Няколко линейки ми отказаха да дойдат възможно по-бързо, за да го откарам в неврологично отделение. Аз обикалях с колата си из Русе, търсех лекари напред-назад. И притеснена от състоянието на татко на седалката до мен и от проблема, че не го вземат в болница, от бушуващите мисли в главата ми на едно обикновено кръстовище погледнах наляво, после надясно и реших да тръгна. Явно обаче доста дълго съм гледала надясно, защото, като потеглих, се врязах, представи си, в линейка. Те нали са бързи… И по ирония на съдбата тази линейка, ударената, идваше да вземе баща ми. Все едно нарочно съм ги ударила, за да питам дали идват за родителя ми. Това е единствената и надявам се да е последната ми катастрофа. Много искам пътищата ни да спрат да са фронтова линия с много жертви.

Пожеланието ти към читателите на HiDrive…

Нека да си набавят адреналин извън колата. Да си отстояват егото по възможност, не когато шофират, и да си мерят способностите с другите хора не на пътя. Защото това са опасности. Не само да получиш фиш, да те глобят, а има вероятност да отнемеш и човешки живот, да загубиш твоя.