Норайр Нурикян: Смених Волгата с Hyundai

-
снимки:Станчо Шукеров
Големият български щангист и педагог е роден на 26 юли 1948 г. в Сливен. Има арменски произход. Тренира баскетбол при треньора Мишо Тодоров. Учи в техникума по текстил в Сливен. Поради ниския си ръст се насочва към вдигането на тежести (1966). Негов треньор е Старшията Иван Абаджиев. Студент е във ВИФ (1967) и състезател на ДФС „Академик“ (София) в категория до 60 кг. За първи път става олимпийски шампион на летните игри в Мюнхен през 1972 г. От 1975 г. се състезава в категория до 56 кг и печели втора олимпийска титла по време на летните надпревари в канадския град Монреал през 1976 г. Сред запомнящите постижения са и 4-те му световни рекорда. След прекратяването на спортната си кариера е помощник-треньор (1976) и старши треньор на националния отбор на България (1989-1993). Генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004). Вицепрезидент на Международната федерация по вдигане на тежести (2001-2005). А през последните години е и част от администрацията на Спортното министерство – бил е председател на Управителния съвет на БСТ.
Общият брой на извоюваните медали от всичките му състезания е 55, от които 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови. Той е единственият български щангист с 2 олимпийски титли. Освен това има медали от почти всички световни, европейски и балкански шампионати. Награждаван е многократно с високи държавни награди. Сред тях е званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“. През 2008 г. е награден с орден „Стара планина“ I степен за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта.

Кога и къде изкара шофьорска книжка?

През 1973 година, февруари-март, изкарах шофьорската си книжа в Сливен. През 1972 година получих чисто нова волга от „Мототехника“ за олимпийската ми титла в Мюнхен (Германия). С връзки веднага уредих най-добрия инструктор. С един мой колега, Младен Кучев, който ме запали да изкарам по-бързо курсовете се придвижвахме с волгата. С него в Сливен два-три пъти, като си ходех, я карах колата, без книжка, без опит, но със съветите му. Естествено никой милиционер не ме спираше, защото волгата беше черна, а първият секретар на партията тогава Георги Йорданов го возеше лада. С такива черни волги само от София идваха големите партийци. В Сливен се научих да шофирам и жигула. И от нея, след края на курсовете трябваше да скоча в голямата волга. Приятелите ми се шегуваха, че заради малкия ми ръст, въобще не се виждам зад волана – колата се движела била без шофьор. Бях си сложил възглавница на седалката и така пораснах изкуствено, за да могат да ме виждат. За да стигна педалите за управление издърпвах седалката възможно най-близо до таблото. С ходатайства от Сливен тръгнах за Твърдица, за да карам теоретичния изпит. Тогава трябваше да се направят максимум 4-5 грешки, а аз имах 7-8, вече не помня. Дори с волгата бях в Твърдица. После 3 дни четох теория и се явих успешно пред изпитващите в Сливен, след което тръгнах за София. Стигнахме Пловдив, няма да забравя, когато ни съобщиха, че пътят до София, старият, разбира се, е затворен. Въпреки това решихме да продължим. Някъде при Ихтиман при завоите някакъв ме изпревари, защото аз явно съм карал бавно все още като неправоспособен водач. Докато го загледах и се лупнах в една скала. Не мога да изляза. А навън – виелица, студ и сняг, страхотно изживяване ни предстоеше. Излязох навън и взех да махам на всеки минаващ. По едно време дойдоха от Пътна помощ и ми викат: „Дай въже.“ Откъде да го взема, аз нищо нямам в багажника. С мъка ме изтеглиха и им дадох 20 лева – много пари за онова време. С това ги задължих някак си да карат след мен до София, за да не закъсам пак. На един равен участък подкарах по-бързо и само се молех да не изпусна някой завой или да пропадна в канавката, защото от снега пътят почти не се виждаше.

В Монреал, Канада, през 1986 пак стана олимпийски шампион, дадоха ли ти нова волга?
CR-V & HR-V 5Y Service

Дадоха ми. Преди това продадох черната волга. В този период вече бях семеен. А тъстът, на жена ми баща й Аршак Балян, беше автомобилен състезател, мотоциклетен първенец на България, после технически в София обслужваше всички мотори на националите и не само на тях. С него отидохме в „Мототехника“ и попаднахме на негов ученик, който отговаряше за колите и продажбата им. Та той вдигне капака на една волга, пък рече: „Бай Аршак, тая не е за теб, нещо третия цилиндър не го чувам добре, тая също не ми харесва“ и т.н. Отивам си аз на състезание в чужбина, връщам се, колата е на 300-400 километра пробег. Жената ме посреща с думите, че малко преди аерогарата е избило бутало и е блокирало двигателя. Съветската сделана машина ни подведе. Както и да е, отново отидохме в „Мототехника“. И с връзки сменям я тази с нова. Дядото, Бог да го прости, пак предложи да дойде с мен. Аз му отказах, но отново отидох при неговия човек. Този път изборът беше между сиви волги. Връзката ми предлагаше пак да почнем да слушаме двигателите един по един. Посочих му да запали една Волга. Моторът веднага бръмна. Видях дали има резервна гума и инструменти, ключове и казах, че тая ще е новата ми кола. Без да слушам двигател, без да гледам под капака, направих избора си и така, без да правя нищо по нея, изминах 250 000 километра. Късмет, абсолютен късмет имах с втората волга.

Имаш ли катастрофи зад гърба си?

Имам влизане в канавка. Бяхме на състезание заедно с Андон Николов и още един колега щангист. Карам бързо по едно шосе, посоката ни е към Околовръстния път. Състезаваме се с още 3-4 коли кой е по-бърз. В този момент отдолу, не откъм Околовръстното, един човек тръгна да прави ляв завой, нещо са обърка и не потегли навреме, аз ударих спирачки, но понеже карах бързо, директно се врязах с влаченето на гумите в него. Лошо го изтрясках и паднах в една канавка. Докато се оглеждах дали има някакви наранявания на моите хора и тези от другата кола, видях как Андон Николов е вдигнал човечеца за гушата, държи го във въздуха и е готов да го метне на земята. Спрях го колегата, защото на възрастния мъж само това му трябваше. Най-фрапиращата катастрофа ми е зад Съдебната палата. Тръгнах да изпреварвам отляво трамвая и той като ме подкара с желязото отпред, ме влачи поне 5-6 метра и направи колата на манерка. Имал съм и други катастрофи. Дори веднъж непрекъснато доливах вода, температурата все скачаше. Нещо ставаше с волгата. После се оказа, че съм скъсал ремък.

А куриози по време на път имал ли си?

Да, и то пак с волгата. Карам си здраво с черната машина и гледам пред мен някаква колона от коли. Аз нали съм привилегирован с моя социалистически за онова време Mercedes, започнах да изпреварвам един по един автомобилите отпред. Виждам, че всеки един шофьор странно ме наблюдава, но не му обръщам внимание. Джиткам си смело, докато в един момент четири коли чайки започнаха здраво да ме натискат и ме водят към канавката. В един момент ме познаха и ме спряха. Къде си тръгнал да ни изпреварваш, ще те убием, бре шампионе. Не виждаш ли, че сме правителствения кортеж и отиваме към Варна да приберем Тодор Живков и антуража му. Аз къде ти в този момент мога да допусна, че изпреварвам правителствените лимузини. Пак извадих късмет, добре че в колите нямаше партийни и държавни другари. А и по правилник откъде да знам, че не мога да изпреварвам кортеж, който се движи в колона с 60 км/ч и ме бави.

Ще ми разкажеш ли виц за пътни полицаи?

То това, дето ще ти кажа, е истинско и е повече от виц. Прибирах се от Пловдив и карам с нормална скорост преди тунела. Спря ме катаджия. Имаше ограничение 50 км/ч, аз карах със 70-80 км/ч. Обясних му, че бързам, не мога да се бавя, а той не та не. Ще ми пише акт. Съгласих се, само и само по-бързо да тръгна. Ясно е, че не ме е разпознал, младеж е. Как се казваш и аз му отговарям Норайр Нурикян. Как, как, отново ме пита. И започвам да диктувам буква по буква – Н-о-р-а-й-р Н-у р-и-к-я-н. Някак си се справи с моя помощ и 3 минути писа буква по буква. Запита ме и за домашния адрес. Отвърнах му София, Изток, ул. „Пиер Дегейтър“. В този момент чувам от него: „Моля- я- я- я“. Абе, момче, нали ти казах да ти дам 20 лева, и да ме оставиш на мира. Пусна ме, пък аз го образовах, че този Пиер е французин и е написал Интернационала. Абе, вие в София, може ли такива улици да имате ми вика и се смее.

От ралита и формула 1 интересуваш ли се?

Имах един много добър приятел и колега щангист Александър Крайчев , заедно израснахме в Сливен. Той в един момент беше съекипник, навигатор на Бончо Дунев. После избяга в САЩ. Та покрай него много се интересувах, но нямах време да стигна да гледам рали, непрекъснато бяхме ангажирани по лагери и състезания. Обичам Формула 1. Гледам определени състезатели как карат, как се справят с предизвикателствата. Едно време се радвах на Айртон Сена и на Михаел Шумахер. Сега симпатизирам на Люис Хамилтън. На състезатели, а не на отбори.

Каква марка беше първата ти лична кола?

След като продадох волгите си, купих нова Zastava. Чаках за лада, но наред за такава кола беше номер 100 000, а по вноска аз бях номер 190 000, и не виждах кога ще си я купя. Пуснаха тогава Zastava без ред и за това я взех. След това си купих Hyundai Pony, нова и вече 20 години съм само с тази марка. Бях от първите през 1992 година, когато купих кола на изплащане, след като дадох 3 хил. долара аванс. Смених я след това с Accent и вече 10 години не ми е създавала никакви ядове. Харесах я, защото тогава в София всички таксита бяха от този модел и много ги караха. Доволен съм от избора си. Не е претенциозна кола, здрава е. Аз само вдигам капака и сипвам масло. Но колите ми са на газ. Харесвам много марката.

Какъв ще е следващият ти Hyundai, те, вносителите, трябва да ти дадат на половин цена кола, защото си им рекламно лице?

Ще е някакакво джипче, харесвам ги. Няма да е Hyundai Santa Fe, за мен този всъдеход е голям, но пък ми пълни очите. Ще видим…

Ако имаш излишни 100 000 евро, за какво би ги похарчил – за вила на морето, за нов апартамент, или за нова кола?

Е, естествено, че за къща на морето. За кола няма да дам толкова пари, освен ако не спечеля от Тотото. Ей, когато работех в БСТ, карах и Infiniti, преди това и Opel Omega. Бях председател на управителния съвет на Тотото.

Глобяван ли си от КАТ, паяк вдигал ли е колата ти?

Не карам с превишена скорост. Спазвам знаците. Паяци са ми вдигали колата, имам слагани скоби. Неотдавна ходих до паспортното. Взех си талон, спрях в една уличка, но вместо 11,30, съм изтрил 12,30 ч, и то без да искам. Глобиха ме, аз съм си виновен.

На червено минавал ли си, колко км/ч си вдигал най-много?

Аз съм спокоен човек. Като карам до Бургас, вдигам най-много 140 км/ч. Обикновено се движа със 120 км/ч. Минавал съм на червено много пъти на младини, когато бях известен и го правех от келешлък. Сега не правя щуротии.

Какво е мнението ти за тези, които пият алкохол и карат?

Не е правилно. И аз 2-3 пъти, пак в лудите години, съм правил подобни глупости. Човек придобива измамно самочувствие зад волана и не, дай си Боже, може да направи нещо фатално. Абсолютно съм против.

Кои са по-добри шофьори – жените или мъжете?

При всички положения мъжете. Но има и много добри шофьорки, и много неграмотни шофьори. Навремето Паца Манчева на мотоциклет е била равна с мъжете. И зад волана на състезания също ги е правела за смях, това го знам от тъста ми.

Правил ли си секс в автомобил?

Малко е неудобно да го кажа. Е, пък всеки е правил на младини. В първата волга отзад имаше много място.

Какво е пожеланието ти към читателите на списание HiDrive?

Нека тези, които се интересуват от лъскави нови автомобили и искат хубави коли, да карат внимателно и безопасно.