Теди Кацарова: Спукана гума едва не ми костваше живота

-
снимки:Личен архив
Теодора (Теди) Кацарова е родена на 29 март 1978 г. в София в семейството на известните музиканти от група LZ Силвия и Милчо Кацарови. Тя е зодия „Овен“. Kариерата й започва едва на 16 години. Първата сценична изява е в конкурса за млади изпълнители „Хит минус едно“ през 1995 г., когато печели първо място. В периода 1996 – 2000 г. се доказва като успешен млад изпълнител и реализира не само няколко успешни сингъла, но и първия си изключително успешен самостоятелен албум „Кадифе“. С него много бързо се налага на българската музикална сцена. Следва успех с нейно видео, номинирано е в категория „Златни клипове в историята на българската музика“ към баладата I miss you. В този ранен творчески период печели и отличието R‘n‘B певица на 1998 година. След това е избрана за Fashion певица на годината за 2000. Представя България на международния младежки фестивал в Хавана, Куба, през 1997 г. Има участия и в съседна Турция. Пее предимно на английски език и през 1998 г. издава първия си сингъл Tell Me You Want Me. Две години по-късно става факт и първият й албум – Velvet, издаден в България. Освен с музика се занимава и с дизайн, а в участия наживо пред публиката залага на модерна хореография. През 2001 г. се омъжва за финландеца Макс Холм и се премества да живee във Финландия. В същата година започва сътрудничеството й с известния финландски певец и композитор Рессу Редфорд, като с него създава някои от най-популярните радио- и телевизионни реклами за Финландия. Паралелно с това се включва към проекта Club Red, като композира съвместно с Рессу нов техно денс стил и взима участие в 2-годишно турне като гост певица заедно с едни от най-известните DJ в скандинавските страни като Da Rude, Bomfunk Mcs, Dallas Superstars. През 2005 г. песента „Безрезервна любов“, композирана от Рессу и Теди, взима участие в Евровизия Финландия, като се класира на второ място. Изпълнява я заедно с американския рапър MC Chrsiss. Поради големия интерес песента е реализирана на сингъл и се завърта по 15 радиостанции в Швеция и Финландия. Теди и MC Chrsiss са поканени да гостуват в турнето на шведското радио Match и участват в големите концерти, организирани в 10 града. По-късно същата година двамата получават покана и за най-големия денс фестивал във Финландия RMJ с аудитория 200 000 души. През 2007 г. Теди започва сътрудничество с популярния шведски рапър DJ Mendez, като на бял свят излиза изключително успешният сингъл Streetlife. В проекта участва и известният в DJ средите DJ Gismo. Клипът към песента Streetlife е заснет в центъра на Стокхолм от шведския екип Баранга Филмс, спечелил МТV награда за най-добър скандинавски клип за 2006 г.. В периода 2007 до 2009 г. участва още в: Евровизия България заедно с немския композитор Петер Горски и финишира на 5-о място. С телевизионния формат Pop Idol Виетнам в рамките на 2 месеца обучава таланти по пеене и сценично поведение. Тя финализира и самостоятелния си албум „180 причини“ отново в екип с финландския си продуцент Редфорд. Албумът излиза и в България. Певицата заснема и три видеоклипа към песните – „Лъжи“ , „Слънце и кафе“ и „Поп звезда“. През 2009 г. Теди печели като композитор голямата награда и първо място в конкурса за нова българска песен „Бургас и морето“ в изпълнение на Васил Найденов и Силвия Кацарова. Същата година печели 5-о място на Балканите измежду 10 държави с песента „Поп звезда“ на конкурса Sunchane Scale в Черна гора. Годината е изключително успешна, тъй като тя се налага в гилдията на младите композитори. Един от последните й проекти е свързан с песен, създадена от нея и подарена на победителката от шоуто на bTV „България търси талант“ – Богдана Петрова. По втори сингъл неотдавна работеше съвместно с румънския продуцент Фелипе и американския рапър Buppy Lennox. Отбеляза и първия си съвместен проект с Buppy Lennox, чийто клип беше заснет в Букурещ.. Теди е отличен събеседник, по детски е усмихната и отворена към заобикалящия я свят. Точна е в отношенията си с хората.

Откога имаш книжка, къде изкара курсовете, случи ли се нещо нетрадиционно по време на обучението?

Съвсем скоро през 2017 година си преиздадох шофьорската книжка. Всъщност имам я отпреди 8 години, изкарах я в София. Вероятно имам и златен талон, защото много рядко шофирам. По време на обучението имах един доста луд инструктор. Преди това въобще не бях сядала зад волана на каквото и да е превозно средство. Започвах от А и Б . Не различавах педала на спирачката и газта. За мое голяма съжаление подходих с голям страх към часовете по кормуване. Дълги години отказвах да седна зад кормилото заради този постоянен страх. За съжаление имам проблеми с очите, късогледа съм и когато сложа очилата не ми е комфортно. Това винаги ме е притеснявало как ще шофирам. Стана така, че още на третия урок един уж печен шофьор ме удари. Сблъсъкът беше страничен, много сериозен. Инструкторът ми излезе на момента, развика му се какво правиш бе, бастун, и започнаха да се бият пред колата. Настана някакъв ад. Аз като новобранец изпаднах в тотална паника и си казах: „Боже, това наистина не е за мен. Не ми трябва да се срещам с такива по пътищата, все ще се намери някой приятел, който да ме закара, където поискам. Именно затова и до днес имам малко километри зад гърба си като шофьор. Спомням си, че изпитващият ме полицай по време на шофирането в града ме попита: „Г-жо Кацарова, нали в реална пътна обстановка няма да карате толкова бавно и прекалено внимателно?“. Така след тези негови думи реших, че книжката ми я дадоха малко по милост.

Имала ли си друга катастрофа след тази с учебната кола?
Honda X-mas 2019 728×90

Слава Богу, моя нямам. Но участвах преди 3 години в страшна ситуация. Можеше всичко да завърши с фатален край. Добре, че момичето с което работя, DJ Моник овладя ситуацията. Тя е много добър шофьор, справя се отлично зад волана, пътувам с нея из цяла България. Бяхме с Mercedes и при скорост 180 км/ч спукахме предна дясна гума. Буквално се беше пръснала на малки парчета. Добре, че Мони удържа волана на автомобила и с много усилия спряхме в крайната дясна лента преди канавката. Имахме късмет, че зад нас не се движеха други коли, нямаше трафик, а пътувахме по магистрала „Хемус“ на път за Варна. След това ни казаха, че сме карали с много стари гуми.

Случвало ли ти се е „паяк“ да ти вдигне колата, да те глобяват пътните полицаи?

Като рядко шофираща, наложи ли ми се някъде да паркирам, гледам да съм изрядна и да спазвам правилата. Понякога не се ориентирам дали съм в синя, или зелена зона. Пътните полицаи, ако случайно ни спрат за превишена скорост, обикновено ни разпознават и ни прощават. Проявяват добро отношение към нас и разбиране към професията ни. Много ни е весело с тях, те ни майтапят, известността ни спасява донякъде, но са строги и ни предупреждават да не нарушаваме правилата, разбира се. Нали бързаме за концерт, понякога от паркинга директно влизаме в залата и запяваме. Не злоупотребяваме с доверието и търпението на катаджиите. Случвало се е много пъти да ни помагат, когато попаднем в задръстване ни ескортират бързо до залата, пускат сирените.

Преди да стигнеш до мястото на концерта, разпяваш ли се по време на път?

Признавам, че колата за нас е всичко. В нея носим сценичните дрехи и обувки, преобличаме се в нея, по време на път ядем, пием бързо кафе. Автомобилът присъства в по-голямата част от живота ни, той е вторият ни дом. Годишно изминавам над 80 хил. км само по родните пътища. Преди години ползвахме 7-местен Chevrolet и все още с умиление си спомням за американската ни кола. Имахме си хладилник, компютърни игри, всякакви удобства за дълъг път. Единственият му недостатък беше, че много бензин харчеше. Да, пяла съм в него, разпявала съм се, тананикала съм си песните.

Каква музика слушаш по време на път?

Обикновено проявявам интерес към всичко ново, което е актуално. Така си сверявам часовника, обичам да следя тенденциите. В момента слушам новоизгряващите млади таланти от чужбина като американката Чайби, Мендес и др. Харесват ми техните начини на композиции, енергията и таланта, който демонстрират.

Каква марка беше първата ти кола, за каква мечтаеш?

Първата ми лична и любима кола беше едно семейно BMW кабрио с невероятно красив червен цвят. Където и да се появявахме, предизвиквахме фурор с него. Беше голяма атракция в началото на 90-те години. С него изкарахме едно незабравимо и красиво лято. Ако реша да си купувам нова кола, със сигурност ще е кабриолет. Независимо, че тогава баща ми непрекъснато ми се караше защо не давам газ, защо сега точно спирам на това място и допълнително ме травмираше. А шофьор под напрежение прави най-големите грешки.

Кои са по-добри шофьори – мъжете или жените?

Зависи, всичко е много индивидуално. Майка ми шофира много добре например. Разказах вече случката с моята DJ колежка. Жените са много прецизни и много стриктни. По-отговорни са. Мъжете са по-самонадеяни. Показват се, вижте каква кола имам, колко много мога да вдигна и смятат, както обичаме да ги поднасяме, че автомобилът им увеличава някои мъжки атрибути. Смятам, че по-често правят груби грешки.

Как ще коментираш тези, които с огромните си джипове минават на червен светофар и играят на руска рулетка с другите участници в движението?

Безотговорно поведение. Винаги си казвам ок, рискуват собствения си живот, щом смятат, че не е ценен, но защо искат, волно или неволно, да отнемат живота на останалите участници в движението. Във всяка една кола може да има повече от един пътник, малки деца, възрастни хора, купето да е пълно. Почти винаги се случва така, че страдат тези, които не са виновни за грешките на малоумниците.

Кои коли предпочиташ – тези със задвижване 4х4 или спортните?

Напоследък се улавям, че съм човек, който обича удобствата. Искам да ми е широко, да ми е комфортно, да съм сигурна на пътя. Миналото лято постоянно ни се чупеха личните коли и ни се наложи да вземаме автомобили под наем. Дори с Дичо станахме рекламни лица на компания, която дава коли под наем. Няма да се лъжем, но пътищата в България са в окаяно състояние и едва ли има кола, която да не се е чупила от дупките и траповете. В интерес на истината много харесвам возията на френските автомобили. Семейството ни имаше няколко Citroen-а, но много си патихме заради ужасната пътна инфраструктура. Баща ми кара Peugeot.

Можеш ли да смениш сама спукана гума?

Да, сега се сещам, че когато бяхме на косъм от зверската катастрофа със спуканата гума, се оказа, че и мъжете с нас не са в състояние да се справят с проблема. Едва ли една нежна жена би си причинила подобно изпитание. Аз не бих, ще се обадя на познати мъже да ми помогнат.

Би ли участвала на дамско рали с благотворителна цел?

Ако имам до себе си добър навигатор, бих участвала, и то най-вече заради благотворителността на състезанието. В подобно нещо в едно реалити с джипове участвах в Африка. Тогава Милена караше, а аз я навигирах. Готина емоция.

Ако имаш излишни 200 000 евро, за какво би ги похарчила – за вила на морето, за нова къща, или мечтания автомобил?

Бих ги инвестирала в музика. Част от тях и за пътувания. Това са моите страсти – музиката и пътешествията. Имотите не са ми слабост, приятели имам в чужбина и те не се концентрират толкова много в придобиване на материални блага. Там хората живеят по-разчупено, не робуват на строежи, къщи, апартаменти.

Живяла си доста време в чужбина – във Финландия и Швеция. Как са шофьорите там?

Имам 8-годишни наблюдения от тези скандинавски страни. Хората са много спокойни и са изключително дисциплинирани зад волана. Няма напрежение, няма да чуете подсвиркване с клаксони. Единствените, които карат лошо, са чужденците.

Имаш ли любим виц за пътни полицаи?

Знам доста, но повечето са мръсни. Ще кажа един от любимите ми. Катаджия спира много жълто боядисана блондинка за превишена скорост. При отварянето на вратата, за да подаде документите, шофьорката залита и очевидно демонстрира, че е пияна. Униформеният на момента й казва: „О, май сте злоупотребили с алкохол. Ще трябва да духаш.“ Тя на мига му отвръща: „Добре старши, но не може ли преди това малко да се поцелуваме.“

Правила ли си секс в автомобил?

Е, сега това какъв въпрос е. Правила съм. Не знам дали в днешно време някой се е лишил от подобна емоция и не го е правил.

Колко км/ч си вдигала най-много?

На магистрала 180 км/ч, но друг караше. Аз не се страхувам от високи скорости, стига да имам вяра на шофьора до мен. Но не ми е препоръчително да сме с повече от 140 км/ч.

Какво е пожеланието ти към читателите на списание HiDrive?

Да са внимателни и отговорни на пътя, да реагират трезво на ситуациите, да ги наблюдават в перспектива и да не проявяват агресия. Никой не печели от грубостите и псувните между шофьорите. Нека има толерантност, защото, когато човек загуби някой близък в катастрофа, едва тогава осъзнава цялата дълбочина на проблема.