Кирил Хаджиев – Тино е роден на 15 юли 1996 г. в София, но държи да отбележи, че се определя като варненец. След като завършват висшето си образование в София, неговите родители се завръщат в морската ни столица и Тино е отраснал именно там – край морето. След завършване на руската гимназия във Варна той се впусна в света на музиката, трупайки опит и учейки се от собствените си грешки. Свирил е на улицата, както и в малки клубове пред десетина души. Създава група, с която трупа популярност в морската столица. Бандата участва в десетки клубни и фестивални концерти, а прави и няколко парчета. Неочаквано и за самия него попада в шести сезон на Гласът на България през 2019 г. и достига до престижното второ място в шоуто.
Днес, 23-годишният младеж продължава да следва мечтите си, изявявайки се като солов артист и се радва на все по-голяма аудитория по време на своите музикални прояви на сцената.
Снимки: Иван Христов, Виктор Добрев, Роман Гасимов, Симеон Салов
Тино, откъде го вадиш този глас?
Някъде от мен би трябвало да излиза, не знам…
А какво стои зад него?
Зад него стоя аз и гледам да го ползвам възможно най-смислено!
Емоция, романтика, адреналин, много от всичко… Човек настръхва като те слуша…
Благодаря за милите думи! Ако успявам да въздействам, значи си върша работата както трябва!
Рокендролът е начин на мислене, на живот… или на още нещо?
Не бих казал, че следвам рокендролът като философия за живот. Следвам своя път и като музикант и артист съм отворен да попивам и възприемам различни стилове, култури и философии. Рокендролът определено не е просто музика, а наистина начин на живот и мислене. Но с него не се изчерпва моят мироглед!
Какво е за теб Елвис Пресли?
Елвис за мен е човекът, изпял една от най-любимите ми балади – Can’t help falling in love! Елвис е вдъхновител и пример на много мои любими музиканти, от когото те са се учили, а аз се уча от тях. Преминал съм през много групи и изпълнители, но и през много не съм. Не се насилвам да прослушвам някого само защото е величие, а чакам да дойде подходящият момент. Тогава се потапям истински и за дълго. Елвис за мен е една, все още, едва открехната книга.
Докъде стигат мечтите ти?
Мечтите ми нямат последна спирка! Не искам да имат. За мен мечтите и успехът не са конкретен връх, а начин на живот. Мисля да се постарая винаги да има за какво да мечтая и към какво да се стремя. А специално за вашите издания бих споделил една мечта, която наскоро започна да ми се затвърждава – да бъда водещ на първия български Top Gear! Фен съм на онези тримата и още от малко дете си представям такива работи.
Какво е усещането, когато застанеш пред наелектризирана от твоята аура публика?
В началото често заставах пред публика, която е нямала представа кой съм и какво ще й поднеса. Тогава предизвикателството е голямо и отнема повече време да успееш да подслониш всички под своята „аура“ или да създадете обща такава. Сега, когато ме познават повече хора и идват на концертите специално заради мен, от самото начало се усеща, че сме тук заедно и сме готови да се свържем на мига. Защото концертът не е едностранен процес – участието на публиката е ключово и да виждам и получа отражението на това, което идва от мен към публиката, е най-голямото удоволствие в моята професия!
Къде е тънката нишка между популярността и звездоманията?
В практичността! Аз искам да бъда популярен, защото това означава, че върша работата си както трябва, интересен съм и музиката ми достига до хората. Ако популярността е самоцел и се трудим само в името на това да сме известни, може би тогава можем да говорим за звездомания.
Къде и как обичаш да почиваш?
Сам вкъщи или сред природата – на брега на морето или някъде из планините. Някъде, където можеш да бъдеш в покой и да осъзнаеш, че животът може да бъде и просто удоволствие, и да си благодарен, че го имаш – че си жив! Друг любим мой начин да се откъсна от всичко е дългото шофиране. Тогава изчезват всички екрани и телефони, настройвам музиката и тръгвам. А и няма по-добро и лесно оправдание да пропуснеш някой досаден телефонен разговор от: „шофирам, ще звънна после“!
Любим изпълнител, любима песен – любими марка и модел автомобил?
За любими песни и изпълнители мога да говоря много, но няма как първо да не се сетя за Джак Уайт, а говорейки за коли – неговата песен Freedom at 21 и клипът към нея. Вижте го! Наистина жесток! Американска му работа… и американски автомобили. В тях има нещо особено и ако ще си говорим за рокендрол, то те са истинското му олицетворение. Дали ще е Dodge Challenger или някое Camaro… Любимата ми е Mustang Shelby от 1967 г. – онази от „Да изчезнеш за 60 секунди“. Каква кола само – една от най-красивите!
Любимата ти мелодия с „музиката“ на кой автомобил се връзва?
Не знам, но мога да кажа с коя музика се връзва един от най-добре звучащите двигатели според мен, а именно 8-цилиндровият на AMG. Често си го представям докато слушам групи като Prodigy или Pendulum. Тази музика сякаш ти ускорява работата на мозъка и няма как да не я асоциираш с ръмженето на мощен двигател!
„Музиката“ на двигателя на автомобила е…
Ускорението…
Каква бе първата ти лична кола?
Още същият ден, в който си взех книжката, успях да измоля да ми дадат да карам една Tigra от 1998 г. И без това никой не я караше. Страшно забавна количка, което се дължеше и на това, че беше с по-силния 1.6 бензинов двигател и малко над 110 к.с., което за миниатюрния й размер е доста. Но по-забавното беше маневреността й. За първа лична кола обаче трябваше да се съобразя с нуждите си на музикант, а именно обема – да е удобна за дълго пътуване и да може да събере един сет барабани и няколко китари в багажника. Затова започнах да се оглеждам за комби, мислех за Passat, а дори хвърлях око и към минивановете като Zafira или Touran. За малко да взема една Astra комби, но в крайна сметка мой приятел и адски добър автомонтьор – Красимир Боянов намери обновената комби версия на Ford Focus от 2008 г. – онази с красивата предница. Оказа се идеалната кола за мен! След като я прегледа и одобри, веднага я взех и сега й се радвам.
4X4 или спортен автомобил предпочиташ?
И с двата имам малко опит, но знам, че могат да бъдат много забавни по различен начин. Карал съм някъде из поляните една Vitara от 1998 г. и съм осъзнал, че извън пътя скоростта се усеща по различен начин. Не е нужно да е висока като стойност, усещането идва от друго. Колкото до асфалта – наскоро имах удоволствието да покарам BMW e30 от 1991 г. Една току-що реновирана класика. В началото човек би си казал, че е истинско мъчение да я управлява, но после разбира, че се изисква съвсем различен подход. Звукът, оборотите, предавките – всичко е друго и е голям кеф, дори да не развиваш някакви космически скорости. Може би… и двете – според ситуацията.
Най-бруталната кола, която си карал?
Ще заложа на това страхотно BMW е30 от 1991 г., за което ви споменах. Бих споменал и една прекрасна Alfa Romeo 156 от 1998 г. Прекрасна! Май ще се окаже, че харесвам ретро колите. При тях сякаш още със запалването усещаш как цялата машина работи по най-суровия и конкретен начин. И с 50 км/ч усещането в такава кола е специално. Не е за всеки, но определено е моето нещо!
Офроудът е начин на светоусещане, той се съчетава с рафтинг, ендуро, ATV, сноумобили, джетове. Как се вписваш в тази картина?
Вписвам се с това, че много бих искал да се впиша! Както може би сте се досетили – аз съм млад шофьор. От малък имам страст към колите, но книжката не беше първото, за което се погрижих, когато завърших училище. Трябваше да пестя пари за музикални инструменти и техника и все отлагах курсовете. Но наистина нямах търпение и сега бързо наваксвам. Като постоянно пътуващ човек, идеята за автомобил, който може да излиза от пътя и да ходи където си иска, ми се струва доста примамлива!
Изпълняваш освободена музика без задръжки, какво е мнението ти за всъдеходите – покорителите на недостъпните терени?
Бих покарал един такъв на луната… някой ден!
Ако спечелиш 1 млн. от тотото, за какво би ги похарчил – жилище, вила на морето, нов автомобил, околосветско пътешествие или нещо друго?
Първо бих ги инвестирал, за да се умножат и тогава ще се поглезя с някое от тези неща. Определено ще се изкуша бързо да обслужа любовта си към музиката с всички онези прекрасни инструменти и джаджи, за които музикантите обикновено мечтаем. Но и страстта към колите няма да чака дълго. Бих се радвал да имам кола за удоволствие. Не че всяка не може да бъде такава – малко или много, но говоря за една от онези непрактичните, от които ти се насълзяват очите само като тръгнеш да се качваш. Като един Boxster например…
Скорост или сигурност?
Не бива едното да е за сметка на другото, особено по обществените пътища! Ако ще рискуваш само своя живот на някоя писта – кой съм аз, че да те спирам. Но на улицата нека се пазим един друг. Мисля, че добрият шофьор знае кога може да е бърз и кога трябва да се съобрази.
Мъжете или жените са по-добри шофьори?
Всички знаем, че статистически мъжете водят в тази класация и виждам достатъчно примери в ежедневието. Но също виждам, че мъжете са много по-податливи да се мислят за богове зад волана и често поставят себе си и околните в доста по-голяма опасност. Голяма част от дамите може и да са по-тромави зад волана, но пък те си го знаят и макар често да ни изнервят на пътя, поне са внимателни. На много момичета по-скоро им се втълпява от доста ранна възраст, че не могат, но това е друга тема… Техните инциденти в повечето случаи завършват най-много с драскотини по боята или нечия огъната броня. Докато инцидентите, причинени от самонадеяност или биене в гърдите са доста по-неприятни.
Имал ли си близък контакт с КАТ на пътя?
Както ви споменах, колата ми е комби и то бяло. Казвали са ми, че прилича на някаква служебна кола и сякаш на това се дължи, че засега не са ме спирали с нея. Случвало ми се е полицай да излезе на пътя приготвяйки палката си, при което аз намалявам с готовност да реагирам, но когато човекът видя отблизо за какво става дума – ми даде знак да се омитам. С Tigra-та пък веднъж тъкмо тръгвам към крайбрежната алея и насред нищото ми изгоря десния фар – а то вечер. Разбира се, след няма и половин километър ме спряха дежурни полицаи. За щастие оцениха откровеността ми, че знам за проблема и че не ги лъжа, че не съм забелязал. След това ме разпознаха и си поговорихме. Бяха достатъчно мили единствено да ме помолят да отстраня проблема. Направило ми е впечатление, че когато ми се наложи да контактувам със служителите на реда, те винаги са впечатлени от отношението и уважението ми към тях. Явно не им се случва често. Мисля, че ако всички се държим така – ще имаме доста по-малко проблеми. Разбира се, трябва да знаем и кога сме си виновни и да си понесем последствията отговорно!
Би ли участвал в офроуд състезание с твои колеги – популярни личности, с благотворителна цел?
Този въпрос ме развълнува, защото звучи сякаш имате нещо предвид?! Звучи супер яко! Заявявам участие отсега!
Пожеланието ти към читателите на HiDrive?
Като музикант мога да ви пожелая да слушате хубава музика и да попадате на най-страхотните концерти! Като млад шофьор мога да ви пожелая безаварийно и приятно пътуване! А като човек ви пожелавам да сте здрави и пълноценни!
