10-годишната абсолютна давност – „за“ и „против“

-
снимки:архив

Поредната популистка инициатива на едно обременено от некомпетентност правителство

Honda Promo Offers 728×90

В разгара на лятото парламентът прие промени в Закона за задълженията и договорите на първо четене. Според тях се въвежда 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица. Законопроектът бе внесен от „Обединени патриоти“.

„С въвеждането на 10-годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащият режим за 3 и 5-годишна давност и длъжниците ще могат да се възползват от нея. Защитени са в достатъчна степен и интересите на кредиторите предвид дългия срок, в който могат да съберат вземанията си. Вносителите отчитат необходимостта от законопроекта, тъй като България е единствената държава – членка на Европейския съюз, която не е въвела абсолютна погасителна давност за задължения на граждани или процедури за потребителска несъстоятелност“, пише в мотивите към законопроекта.

Там се посочва още, че към датата на внасяне има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 хиляди семейства.

С изтичането на 10-годишната давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, гласят новите текстове. Промяната няма да важи за едноличните търговци и за задължения, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.

Темата, която от години циркулира в общественото пространство, мощно отприщи лавината на тлеещ вулкан.

Какво казват експертите за частния фалит и абсолютната погасителна давност?

Те са на диаметрално противоположно мнение от вносителите на законопроекта, а българските данъкоплатци нямат ясна идея какво ще бъде засегнато с тези промени.

Едно от съществените опасения за въвеждането на абсолютната погасителна давност е продължителната съдебна и изпълнително-съдебна процедура, корупцията и вероятността за измами, които могат да опорочат идеята. Подобни опасения важат и за частния фалит. Но там има един съществен нюанс – подобна процедура излиза значително по-скъпа, включително и за длъжника.

В правото правилата са дълговечни. Ако е било нещо много умно, все някой преди нас е щял да го измисли, споделят експерти. Няма нищо лошо в това да се даде нов старт на длъжниците. Това има психологически ефект за конкретния субект (длъжник) от една страна, но от друга – новият старт на длъжника може да се окаже окончателен финал на кредитора, който с нищо не е нарушил закона.

Българската народопсихология предполага, че веднага след въвеждането на 10-годишната давност длъжниците ще възприемат поведение, аналогично на това на подсъдимите по наказателните дела с преследването на сроковете за абсолютната погасителна давност на наказанието. Ще се протакат съдебните процеси и ще се търсят процесуални способи за максимално продължаване на принудителното изпълнение.

Абсолютната давност е позната по света за публичните вземания и въвеждането ѝ в частното право в България би било неприемлив прецедент, споделят от колекторските фирми. От гледна точка на кредитора подобна мярка ще доведе до безусловно отписване на голям обем натрупани вземания. Това незабавно ще увеличи цената на кредитирането за всички. Потърпевши ще са и коректните платци, споделят още те.

В същото време критериите за оценка на риска на кредиторите ще станат по-строги, което ще ограничи възможността на повече лица да се възползват от кредитни продукти.

Тук е моментът да отбележим, че гуверньорът на БНБ заяви преди известно време, че банковият регулатор ще поощри развитието на вторичен пазар на лошите кредити вследствие на препоръките на Световната банка и МВФ. А 10-годишната абсолютна давност би довела до точно обратния ефект.

Същевременно Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) изрази загриженост относно предложените промени в Закона за задълженията и договорите, които налагат 10-годишна абсолютна погасителна давност на всички вземания по задължения на физически лица. Ако промените станат реалност, те ще имат сериозно негативно въздействие върху българския финансов сектор и респективно върху реалната икономика, предупреждават от банката.

Мненията в публичното пространство също са на двата полюса. Според едното, отричането на абсолютната давност като инструмент в частно-правните отношения кредитор-потребител (длъжник) е изцяло популистка, предложена от Обединени патриоти в момент на силна зависимост на ГЕРБ от тях. Това е един пореден хитър ход, който цели осигуряване на гласоподаватели при следващи избори, без значение, че внесената поправка от три реда по никакъв начин не кореспондира с останалата част от закона. Поправката е преписана от ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс), без да се вземе предвид факта, че държавата се ползва от бърза процедура и не губи години, като всеки един частен кредитор, да доказва пред съда размера на задълженията, за които претендира.

Контра тезата е, че не е толкова лошо да я има, но тогава не трябва да бъде приеман закон за частния фалит като отново следва срокът да е поне 20 години, или най-малко 15 г. В този случай трябва да се направи и регистър с недобросъвестните длъжници, както би било при закон за частния фалит и отново поправките да се съобразяват с всички норми, залегнали в ЗЗД.

Освен това, при дискусията на Правна комисия при Парламента са входирани негативни становища за нейното приемане от Министерство на финансите, както и Министерство на правосъдието, наред с негативни становища от Асоциацията на банките в България и КРИБ, което още веднъж загатва за популисткия произход на поправката в последния момент.

С промяната в ЗЗД се нарушават двата основни принципа на правото: принципа на предвидимост и правна сигурност, които идват от правото на ЕС, и принципа на равнопоставеност на субектите.

Законът не може и не би следвало да има действие назад, именно, за да се спазят тези принципи, тъй като към момента на подписване на договорите за кредит между потребител и кредитор, 10-годишната давност не е съществувала като правен институт.

В някакъв момент ще бъде приет и закона за частния фалит, отново под натиска на ЕС, при което ще се получи свръхзащита на длъжниците, които ще могат да се възползват от стандартните 3- и 5-годишни давностни срокове, абсолютна давност от 10 години, фалит на физически лица, както и несеквестируемост, оставяйки кредитора без никакъв способ да се удовлетвори в едно бъдещо производство при неспазване на договора от страна на потребителя.

Логично, ще нараснат многократно злоупотребите и умишлените действия по забавяне на изплащане на кредитите с идеята в един определен момент част от вземането да бъде обявено за погасено по давност.

Сроковете, ако бъде приета такава давност, следва да текат от присъждането по съдебен ред на вземанията, тъй като самото исково производство е възможно да се проточи до 3-4 години, оставяйки кредитора с не повече от 6-7 години, в които може да упражни правото си на събиране на вземането.

Много от кредиторите, не само ипотечните такива, са със срокове, близки до 10 или над 10 години, което изначално предпоставя конфликт по линията длъжник-кредитор и дава предимство на потребителя, ако реши да избере некоректно отношение.

Тъй като всички активни договори за кредити са сключени, без да бъде взета предвид подобна промяна в законодателството, то няма как при приемането на същата, тя да важи за тях, а следва да е валидна единствено за новоподписани договори. Освен това, в момента съществува практика за доброволно събиране на закъснелите вноски, което при приемане на така обявената 10-годишна давност ще се промени в посока на много по-ранно стартиране на съдебни действия, с които кредиторът да се удовлетвори. Това ще доведе до начисляване на съдебни разноски и държавни такси в много по-ранен етап, които иначе би могло да се избегнат и спестят на потребителя.

В Европа има практика по отношение на абсолютната давност само в няколко държави, например в Германия, но там срокът на същата е 30 години и има изключения, които не попадат в обсега ѝ.

При положение, че подобен подход се избере и за България, то абсолютната давност следва да не може да настъпи в период, по-кратък от 20 години, като тя следва да бъде възприета като своеобразна част от закона за частния фалит, а не да действа отделно.

Кредитиращите институции е логично да повишат своите лихвени проценти по договори за кредити, като част от таксите си и да компенсират евентуални загуби, ако бъде окончателно приета 10-годишна абсолютна давност. Промяната би засегнала не само недобросъвестните потребители, а за съжаление ще се усети най-силно от онези, които редовно изпълняват ангажиментите си по своите договори.

„Предложените промени за изменение на давността за една определена категория лица участващи в частно-правни отношения, а именно така наречените „вечни длъжници“ е изцяло популистка и не кореспондира с действащото законодателство в България. Ако се приеме това предложение, то в този си вид ще противоречи на правилата на Закона за задълженията и договорите. Предложените текстове поставят в неравностойно положение кредиторите спрямо длъжниците“, споделя адв. Валерия Браткова.

„Не става ясно от кой момент започва да тече давността, при какви условия ще бъде прекъсвана  – началото от възникването на вземането ли или от установяването на невъзможността за плащане, или някой друг момент. За да са защитени всички страни в правните отношения, като не се ползват стандартните 3- и 5-годишни давности, както и абсолютната 10-годишна давност, би трябвало да се мисли за по-голям срок на давността, при който да настъпи частен фалит, като например 20 години“, допълва адв. Браткова.

„Именно заради противоречията с действащият режим на давността в нашето законодателство е редно закона за частния фалит да бъде прецизиран, съобразен със законодателството на ЕС и практиката на страните, в които има действащ такъв закон и след това да бъде внесен за разглеждане в НС“, казва в заключение адв. Валерия Браткова.