Павел Лефтеров: Вече съм част от заводския отбор на BMW

-
снимки:Христо Начев
Най-добрият ни пистов пилот е роден на 12 ноември 1997 г. във Варна. Започва средното си образование в езикова гимназия в родния град, но заради любовта си към автомобилите завършва в София специализирания техникум „Хенри Форд“. В момента е II година студент в Техническия университет със специалност „Индустриален мениджмънт“. Първата година записва „Транспортна техника и технологии“, но решава, че иска да има повече теоретични икономически познания. В голямото му семейство му помага братът близнак Петър, 9 години по-голямата сестра Ива, а той винаги се радва да отдели време и за 4-годишната си сестричка Сара. Павел е 6-кратен шампион на България по картинг. Има в кариерата си една вицеевропейска титла, една европейска и една вицесветовна. През 2015 година стартира кариерата си на автомобилен състезател. Избира да се състезава в GT4 Европейските, като интересен състезателен формат под давлението на неговия треньор Светослав Дочков. Този шампионат е за Гранд туристически автомобили със задно предаване и мощност над 400 к.с. През 2015 г. стана втори в генералното класиране. В избора за GT4 му помага и Владимир Илиев, настоящ преподавател в НСА, специалност „Автомобилизъм“ и председател на БФАС. Настоящият му сезон в шампионата е трети поред. Германският отбор, чиито цветове защитава, е RN Vision STS. От този сезон българинът ще се състезава като професионален пилот в заводския тим на BMW. Павел е симпатичен и възпитан млад човек, който знае какво иска от себе си, живота , приятелите, семейството. Изцяло се е посветил на темата автомобили, а състезанията са в кръвта му и с всеки старт иска да става все по-добър, по-силен и да доказва, че и в България се раждат шампиони. В отношенията си с хората е прям, искрен и точен, което рядко се среща при младежите в напрегнатия ни съвременен свят.

Как и кога започна спортната ти кариера на картинг пистата?

Баща ми ме заведе в квартал „Виница” край Варна, където има картинг писта. Тогава бях едва на 8 година. Бяхме само двамата. Спомням се, че ме излъга, че ще караме болиди от Формула 1, тъй като бях голям фен на надпреварата в Шарения керван. Като наивно малко дете, веднага се съгласих и само си повтарях : ”Супер, супер, супер”. След това ми купи картинг и започнах. Така влязох в моторспорта. Първо имах много сериозни тренировки, после, след 1-2 години, стартирах в професионални състезания на национално ниво, след това на европейско и на световно.

Труден ли беше преходът от картинга към състазателния автомобил?

Бях стигнал предела на възможностите в картинга. GT4 беше голямо предизвикателство за мен. В началото конкуренцията не беше толкова голяма. Автомобилите бяха двайсетина. Но нивото беше високо, защото мерех сили с едни от най-добрите европейски пилоти. С течение на времето шампионатът много се разви, особено като го закупи SRO. Изключителен стана, след като новите собственици започнаха успоредно с него да стартират и GT3. Състезанията са в един и същи уикенд, правят се на пистите от Формула 1 или бивши такива. В момента в GT4 са 47 коли. От този сезон очаквам изключителна конкуренция. Включват се почти всички марки – Mercedes, BMW, Audi , Porsche, McLaren, Maserati, KTM, Lotus, Nissan, Ford, Chevrolet, Ginetta и други. Всички са на линия от големите производители без Lamborghini и Ferrari все още.

Кога и къде изкара шофьорската си книжка?

Първата си книжка взех във Варна, бях на 17 години, В1 категория. Естествено тази книжка не можех да използвам навсякъде тъй като реално в България няма превозно средство, с което да се возя. После извадих В, В и Е, сега ще вадя С категория и догодина СЕ. Като изключим категорите D за автобуси, ще имам всички.

Имаше ли нещо, което те впечатли по време на карането на шофьорските курсове?

Впечатли ме, че държавата очаква младите шофьори за 32 часа да влязат в крак с движението и правилника, а аз след 10 години състезания и хиляди часове усилия смятам, че още не съм усъвършенстван шофьор. Дали наистина успяват да придобият нужния опит и знания за това време, та да излязат на пътищата.

Имаш ли катастрофи зад гърба си?

Не, имал съм само спортни контакти в състезанията, но това е нещо нормално за нашия спорт и не познавам пилот, който да е нямал такива. Слава Богу, не съм имал тежки катастрофи. Естествено и на тренировки се случва да имам леки щети по автомобила, но това се очаква, особено ако тренирам на сняг. Тогава често се случва да одраскам я броня, я калник, но това е част от играта.

Никога ли не ти се е искало да бъдеш рали пилот?

Ралито е интересно, но аз от малък се учех да управлявам автомобил на 100% от неговите възможности. Винаги съм търсел оптималното сцепление на гумата, изтисквал съм максимума на двигателя, на пистата, докато при ралито нямаш оптимални условия. Пътната обстановка се променя постоянно, може някоя кола, минала преди теб, да влезе във фракцията, да изкара камъни и пръст на асфалта, а така не можеш да си позволиш да караш с оптималните възможности на автомобила. В ралито условията не са едни и същи. Ще ми бъде трудно да свикна, дори много трудно, на подобни състезателни изпитания. Факт е, че до мен ще имам ко – пилот, който ще ми диктува записки. Аз съм свикнал да чувам единствено в слушалките гласа на инженера, и то когато аз го потърся, или той има наложителна информация, която трябва да ми съобщи.

А какво стана с детската мечта за старт във Формула 1?

Всяко момче иска да кара във Формула 1, но в тези си години е трудно да осъзнаеш подобно желание. Харесва му на детето, че ще го дават по телевизията, че ще е с най-бързия болид в света, че ще е част от надпреварите в най-технологичния моторен спорт. Да, като малък това ми беше мечтата. С годините се влюбих в състезанията по издръжливост – така наречените 6-, 12- и 24- часови маратони. Тъй като там е отборна игра, е важно как се справят съотборниците ти, каква стратегия ще избере главният инженер в отборната надпревара, не се изисква само да си отличен пилот. Необходимо е да си характер.

Гледаш ли NASCAR битките?

Винаги се заглеждам, когато мога. Чудя се с какво толкова се различават освен, че те карат в истински овал, а не на писта. Отстрани хората си мислят, че това състезние е доста елементарно, но има детайли, които на пръв поглед се пропускат. Дори слагам в това число пилоти като мен и тези от Формула 1. Овалът предлага изключително технично трасе и не бива да се подценява. Четох доста неща за този тип състезание и има много тънкости, от които зависи победата. Самият Фернандо Алонсо участва в няколко състезания от този тип, но и той не беше от най-добрите, независимо, че е бил световен шампион във Формула 1. Не се сменя лесно дисциплината. В NASCAR има много различни техники с побутване, с избор на правилната траектория, със стратегия.

Какво спечели от участието си в Дубай в най-бързия едномарков шампионат Lamborghini Super Trofeo през февруари т.г.?

Два пъти завършихме трети като резултат с моя съекипник. Аз спечелих изключително ценен опит с една от най-бързите коли, които съм карал. Автомобилът като спецификация не се различава много от GT3 автомобилите, с изключение на това, че има доста по-малка аеродинамика. Мощността му е около 100-120 к.с. повече. Разполага с 620 к.с., което прави болида леко нервен на пистата, нестабилен е в бързите завои, на мен ми липсва по-силното въздушно притискане, липсва даунфорст, но пък това прави пилотирането още по-интересно.

Как възприемаш момчетата, които дрифтят с колите си?

Всяка дисциплина изисква майсторлък, отношение, опит. Като атрактивен начин за показване възможностите на автомобила дрифтът има много голям брой почитатели. Младежите харесват поднасянето на колите, пушека на гумите, рева на ауспусите, летенето напред с вратите. Аз не се впечатлявам, защото съм пилот и карам в състезания за издръжливост и не ми е в концепцията да участвам на къси надпревари.

Какво мислиш за тези, които шофират след употреба на алкохол?

Мисля, че е най-глупавото нещо, което могат да направят. Човек може да е изключително добър шофьор, но след като е злоупотребил, става в един момент неадекватен и уменията му губят своето значение. Представям си го по подобен начин. Нека този, който обича да си попийва, да направи експеримент с пълна газ една обиколка на писта, след това да си намаже предното стъкло с кал и без да пуска чистачките отново да направи обиколка на пълна газ.

Кои са по-добри шофьори – мъжете или жените?

Мъжете са по-уверени, жените са по-приказливи, но и по-прецизни. Имал съм шанс да се състезавам срещу жени. Имат си плюсове и минуси. Няма как да кажа кой е по-добър. Факт е, че има по-малко жени шампиони. Въпреки това, никога не подценявам техните възможности.

Първата ти лична кола в живота каква беше, сега с каква си, мечтаеш ли за нова?

Една и съща – Renault Meganе, 110 коня и на газ.

Би ли отишъл на рали „Дакар” да се състезаваш с камион?

Не. Този род състезание не ме влече. Аз вече заявих, че харесвам пистовите автомобилни емоции.

Ако имаш излишни 200 000 евро, за какво би ги похарчил – за вила на морето, за нов автомобил, за екскурзии?

За нито едно от изброените. Част от тях ще инвестирам в бизнес, други ще дам на тези около мен, които имат нужда от подкрепа, за иновации може би също бих отделил сума, тъй като те движат света напред.

Какво мислиш за тези, които минават на червено и си играят на „руска рулетка“?

Нека си играят на „руска рулетка“ само с техния живот. Могат така да се подредят, че да си унищожат бъдещето. А нали човешкият живот няма цена… Нищо няма да спечелят, ако минат на червено.

Каква друго превозно средство си карал?

Почти всичко на четири колела. Също така съм карал и джет, нали съм морско чедо. По време на състезателния сезон избягвам да карам каквото и да е превозно средство, освен лек автомобил. Все пак подписах договори за участие като професионален пилот. Тази година ще се състезавам с миналогодишния отбор, за който карах, а той беше признат за официален тим на BMW. Така, че вече карам за заводски отбор. Поел съм отговорност и няма как да стане така, че да подкарам мотор и да падна, да си опропастя сезона.

Пожеланието ти към читателите на HiDrive?

Пожелавам им да си преследват мечтите и никога да не се отказват от поставените цели, защото винаги има начин човек да постигне това, което иска, стига да е готов да плати цената.